Библиотека при Читалище „Отец Паисий-1919”
Читалищната библиотека в град Сандански започва своето съществуване от 1922 година, но едва през 1952 година е назначен първият щатен библиотекар – Атанаска Поптодорова.
Библиотеката при читалище „Отец Паисий-1919“ – гр. Сандански е най-голямото хранилище на книги на територията на община Сандански. По вид тя е читалищна библиотека.
От 1979 година читалищната библиотека в град Сандански е обявена за Централна общинска библиотека и изпълнява функциите на методичен център за останалите 18 читалища в общината.
Новият сграден фонд на Библиотеката от 1980 година е много добър, с добри комуникативни връзки между отделните звена на Библиотеката. Обособени са следните отдели: Комплектуване и обработка, Заемна за възрастни, Читалня за възрастни, Детски отдел с читалня и отдел „Изкуство“. Библиотеката при Народно читалище „Отец Паисий-1919“ – гр. Сандански разполага и със седем книгохранилища.
През 1985 година Централната общинска библиотека в гр. Сандански е обявена за Базова библиотека по въпросите на организацията на фондовете и справочния апарат.
През 2006 година е спечелен проект към Министерството на културата за автоматизиране на Библиотеката.От месец февруари същата година в Библиотеката е изградена компютърна мрежа за автоматизиране на библиотечните процеси. През 2007 и 2008 г. са спечелени 2 проекта за допълваща субсидия и е закупена още компютърна техника. В момента всяко работно място е оборудвано с компютър и всички библиотечни дейности са автоматизирани. Фирмата доставчик на библиотечния софтуер е PC-TM – гр. София. За читателите в Библиотеката е предоставен достъп до Интернет. Библиотеката разполага и с копирна техника.
Библиотеката при Читалище „Отец Паисий-1919“ печели системно проекти към Министерството на културата за попълване фонда на библиотеките от допълваща субсидия за читалищата и по програма „Българските библиотеки – центрове за четене и информираност”.
През 2009 г. Библиотеката бе включена в проекта „Глобални библиотеки“ на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, чиято цел е превръщането на библиотеките в информационни центрове. Със спечелването на този проект Библиотеката беше оборудвана с 13 компютри, които се използват от читателите. Също така Библиотеката получи модерен цветен принтер, лаптоп и мултимедия с екран. По този начин Библиотеката се превърна в модерен информационен център.
До началото на 2014 година във фонда на Библиотеката има 122 912 библиотечни документа – книги, периодични издания, графични издания, картографски издания, нотни издания, грамофонни плочи, CD и DVD. Фондът на Библиотеката се попълва системно с нови библиотечни документи. Получават се и много дарения на книги.
В Библиотеката работят 8 библиотекари, всички с библиотечно образование. Главен библиотекар е Клара Шуманова.
ЗА КОНТАКТИ
тел.: 0746-32228, 359879/122252
e-mail: lib_sandanski@mail.bg
Адрес: пл. „България”1
Сандански 2800
Епископска Базилика – Сандански
Със своята грандиозна архитектура и изключително богата художествена украса, Епископския комплекс е най-представителният ансамбъл в античният град Партикополис от периода V -VІ век и един от най- големите и най- интересните археологически обекти в България. Този храм е класически пример за елинистична базилика със скъсен наос разделен на три кораба, вероятни размери на наоса 22/23м.
Епископската базилика е ориентирана изток- запад, с атрий ( вътрешният двор на комплекса с кладенец) с притвор-нартекс, в наоса се намира добре запазен амвон, олтар и синтрон с три реда седалки. Комплексът включва и баптистерий (кръщелня), който по форма и размери е единствен в България. Едно от на най-важните открития в Епископският комплекс е разкритият в северозападната част мартириум с богато украсена олтарна маса с ниши за съхранение на реликви и аязмо. Разкрити са великолепни подови мозайки в стил “опус тесалатум” и “ опус сектиле” и разкошна вътрешна архитектурна с колонади в римокоринтски стил, уникална мраморна олтарна преграда с изображение на сцени от евангелието.
Работно време
9.00-18.00
Почивен ден – неделя и понеделник
Обедна почивка
12.00 – 13.00 ч.
Тел.0879 847 439 / 0879 847 437
Адрес гр. Сандански ул. Мара Бунева N 1
Цени на билети:
възрастни – 2 лв.
учащи – 1 лв.
пенсионери – 1 лв.
беседа – 10 лв.
беседа чужд език – 15 лв.
Археологически музей Сандански
Музейното дело в Сандански започва от училищните скамейки на единственото тогава прогимназиално училище – „Свети Климент Охридски“. Будните младежи събирали намираните в града и околностите монети, надписи и надгробни плочи. Така в гр. Св. Врач се оформила малка музейна колекция. Част от намерения археологически материал стоял на входа на училището и правел силно впечатление на всеки външен посетител. Това станало известно в Народния музей в София. От там изпратили проф. Димитър Дечев, за да проучи и оцени на място намереното.
Същинското начало на музейното дело в Сандански е поставено на 25 юни 1936 г. в Читалище “Отец Паисий” – гр. Свети Врач. В този ден проф. Димитър Дечев организира сказка за значението на намерените старини. По време на дискусията, присъстващите граждани единодушно подчертават, че древните ценности трябва да бъдат запазени. Така се стига до решение за създаване на археологическо дружество в града, наречено на името на река Струма. Сред основателите на идеята са: кап. Яначков, Йордана Лазарова, В. Герасимов, Милев, Б. Монов, Т. Константинов, Евг. Несторова, А. Поппрокопов, Н. Иванов, протойерей Тодоров, Г. Коцев, В. Стоянова и още 12 души, чийто подписи не се четат на учредителният протокол.
Така се ражда първият музей в югозападна България. Естествена предпоставка е богатото културно – историческо наследство на античния и късноантичния град под днешния Сандански, съществувал през периода I – VI в. сл. Хр. През 1937 г. музеят се сдобива с първата си сграда към училище “Св. Климент Охридски”.
Периодът 1936 – 1955 г., когато е открита първата експозиция на музея, може да се определи като успешен, но неговата дейност е преди всичко събирателска. През 1960 година започват системни археологически проучвания. Те се провеждат под ръководството на видни български археолози като проф. Теофил Иванов, проф. Александра Милчева, Георги Кузманов. Активно участие в дейността по проучването взима Найден Николов, който дълги години е принуден сам да отстоява съществуването и развитието на музея.
Новото начало на музейното дело в Сандански поставят проучванията на проф. Теофил Иванов от края на 60-те години на сградата, предназначена за Младежки дом. Разкритата тогава Раннохристиянска базилика на епископ Йоан става дом на Археологически музей – Сандански. На 18 май 1970 г,. с откриването на новата сграда и експозиция, музеят се превръща в сериозна институция с увеличени възможности за осъществяване на своите задачи.
Работно време и контакти
Ул. „ Македония“ 55
Музеят работи всеки ден от 09.00ч. до 18.00ч.
Тел. 0892 253 176 – Антония Кочева
Цени на билети:
Възрастни – 3 лв.
Учащи – 1 лв.
Пенсионери – 1 лв.
Беседа – 6 лв.
Групи: над 10 човека – 2 лв. на човек
Семеен: 2 възрастни + деца – 5 лв.
Общ билет Сандански – Мелник – 5 лв.
Общ билет Сандански – Мелник за групи – 4 лв. на човек
Общ билет Сандански- Мелник семеен – 8 лв.
Деца под 7 години и хора с увреждания – БЕЗПЛАТНО
Музей за историята на град Мелник
Музей за историята на град Мелник е създаден през месец юни 1968г., когато започват системните археологически проучвания в града и региона. Първоначално възниква като музейна сбирка в читалище „ Възраждане“. Участие в създаването му вземат видни мелничани: учители и др. По – късно е създадена експозиция включваща експонати от Античност до Възраждане в музей „Пашова къща“. През 1995г. музеят се мести в настоящия си дом на ул. „ Мелник“ № 62. А през 1998г. става филиал на Археологически музей Сандански. В него днес се съхранява богата колекция от артефакти, дело на изкусни майстори и занаятчии, намерили място не само в домовете на мелничани, но и търгувани успешно в далечни райони
Основан от Александър Велики, като град Гареск, след VIIIв. Мелник става основен център за региона. Най-голям разцвет за градът е периода на управлението на деспот Слав от царския род на Асеневци. Избран за столица на деспота в началото на XIIIв., Мелник е една от 7 – те средновековни столици на територията на съвременна България.
През епохата на османско владичество Мелник продължава да се развива като най-голямото и значимо икономическо и културно селище в региона. Благодарение на развитото занаятчийство, винарство и търговски връзки, Мелник запазва своя градски облик и влиза в епохата на Възраждането с духовно и материално богати жители.
След Балканските войни град Мелник запустява, а жителите му се разпръсват в Гърция и околните градове Петрич и Свети Врач /дн. Сандански/. Днес, със своите около 250 жители, Мелник съхранява спомена за миналото величие главно чрез красивата архитектура на сградите и в Музея за историята на град Мелник.
Музеят за историята на град Мелник е част от движението „100 национални обекта“, в чийто списък е под № 4.
Работно време и контакти
Ул. „ Мелник“ 62
Всеки ден
09.00ч. – 18.00 ч.
Тел.: 0897019480 Елисавета Иванова
Цени на билети:
Възрастни – 3 лв.
Учащи – 1 лв.
Пенсионери – 1 лв.
Беседа – 6 лв.
Групи: над 10 човека – 2 лв. на човек
Семеен: 2 възрастни + деца – 5 лв.
Общ билет Сандански – Мелник – 5 лв.
Общ билет Сандански – Мелник за групи – 4 лв. на човек
Общ билет Сандански- Мелник семеен – 8 лв.
Деца под 7 години и хора с увреждания – БЕЗПЛАТНО
