Границите на археологическият резерват „Античен и късноантичен град под дн. гр. Сандански“ обхващат изцяло съвременния център на града. Започнало своето съществуване още през XII в. пр. н. е. (времето на Троянската война), то продължава своя живот до VIв. от н. е. преминавайки през периоди на разцвет и упадък. В началото на II в. от н.е., попаднало вече в териториите на Римската империя, получава граждански статут от император Траян. Години наред учените спорят как е името на града под дн. Сандански. Едва през последните години, благодарение на различни археологически открития, проучвателите локализираха тук античния Партикополис. Това е най-значимия античен и ранно християнски епископски център в целия регион, макар че поради добрата запазеност на късноантичният културен пласт,  римското селище от I-IIІ в не е достатъчно проучено.  Богатото културно-историческо наследство на Партикополис обуславя  разнообразието на експонати във фонда на музея.

На първия етаж  на музея е реставрирано и консервирано подовото ниво на базиликата, проучвана през 60-те години. Включва  мозайки от раннохристиянския период ( Vв.), в това число и уникален мозаечен надпис.

Изключително интересна е сбирката от римска надгробна мраморна пластика от периода I-III в. Тя е най-голямата в България, рядко срещана в Европа и характерна само за този район, като някои от образците са на световно ниво. Наред с това могат да се видят и оброчни плочи, както и жертвеници на почитаните през античността божества.

Паметниците са събирани в продължение на 80 години от всички селища в общината, като истински шедьоври на античното изкуство са плочите на Юлий Максимум, на Асклепий и др. Колекцията от мраморни произведения на античното изкуство се допълва от различни  оброчни плочи, статуи и жертвеници – на Артемида, Афродита, Зевс, Тюхе и местното божество Теос Саленос.

Място за отдих, развлечения и спорт. Над преминаващата през парка река Санданска Бистрица са провесени два люлеещи се дървени моста, които през нощта са осветени и „Пиринеума“ – макет на Пирин Тук можете да намерите и дървени беседки, детски кътове, множество малки водни басейни, както и голямо изкуствено езеро с лебеди и патици, а из зелените площи се разхождат свободно пауни и други екзотични птици. В сърцето на парка се намират Летният театър, стадионът на гр. Сандански и плувния комплекс.

Въстанието на Спартак намира отражение в трудовете на много антични автори и макар той да е бил враг на Рим, те не скриват възхищението си от него. Плутарх, например пише: „Гладиаторите избрали трима вождове, от които пръв станал Спартак, тракиец от племето меди, който притежавал не само голяма смелост и физическа сила, но и ум и хуманност”. Този пасаж е много важен, защото потвърждава тезата за произхода на Спартак от племето меди, обитавало земите около дн. гр. Сандански. Приема се, че е роден в древното селище, намиращо се източно от с. Склаве, където днес се провежда ежегодния панаир, свързан с легенда за Спартак. От там идва и името на селото – „склав” от латински – роб.

Мемориалният комплекс „Спартак” е един от символите на Сандански, под който лежат останките на античен град

ГР. САНДАНСКИ

ГР. САНДАНСКИ

В ансамбъла доминира класическа елинистична трикорабна базилика с великолепни подови мозайки, разкошна вътрешна архитектура с колонади в римо-коринтски стил и  уникална мраморна олтарна преграда с изображения на сцени от Евангелието.

Атрий. Вътрешният двор на епископският комплекс е заобиколен от три стени с колонади, като по този начин се образуват три портика. Тук могат да се видят кладенец със запазено геранило и гранитна чешма с автентичен чучур във форма на лъвска глава.

Мартирий. Помещението, в което са се пазели мощи и реликви е с много добре запазени стенописи, олтарна маса и мраморно подово покритие. В пода е вградено и най- старото, все още действащо аязмо по нашите земи.

Баптистерий. Кръщелната е построена като самостоятелно тяло и е представлявала масивна кръгла постройка с купол (ротонда). По форма и размери е единствена в България и  една от най- добре запазените в Югоизточна Европа. Басейнът в центъра е бил облицован с мраморни плочи, а подът му е покрит с мозайки. Водата в басейна се е затопляла в съседното помещение – префурниум.

Скрипторий. Библиотеката на комплекса се е намирала в сграда долепена до Кръщелната. Тук монасите са преписвали древните религиозни текстове. Сред руините се откри мраморна плоча с хризма и ктиторски надпис. Хризмата е  Христов монограм или христограм, състоящ се от двете начални букви Χ и Ρ (хи и ро) на гръцкото име Χριστός (Христос).  Това е и символът заменил Римския орел върху знамето (вексилум) на император Константин, известно като Лабарум.

ГР. САНДАНСКИ

Църквата се намира в близост до центъра на града, а районът около нея е оформен като място за отдих и почивка.

ГР. САНДАНСКИ

ГР. МЕЛНИК

През 1220 година деспот Слав издава грамота на манастира – Сигилият на деспот Алексий Слав, с която му дарява „господарски статут“. От втората половина на XIV век до началото на XX век манастирът е метох на Ватопедския манастир в Света гора. Дълго време запазва почетното си място в духовния и културния живот на Мелник.

Днес сред руините на манастира е издигнат малък параклис за поклонение.

Манастирът, а и новоизграденият параклис, е познат още с името  „Света Зона“ или Богородица на Светия пояс”. Става въпрос за почитане Честния пояс на Пресветавета Богородица – една от одеждите на Божията майка, запазена след Успението й. Реликвата е почитана от християните заради извършеното през Х в. излекуване на императрица Зоя.

Почитането на честния пояс не е присъщо на българската традиция. Единственото известно засега изключение е Мелник. Ето защо на 31 август, когато се отбелязва „Полагане Честния пояс на Света Богородица“ се чества и празника на града.

ГР. МЕЛНИК

Известно е, че след като разорил Филипопол (Пловдив) през 1205 г., Калоян преселил като наказателна мярка в Мелник изменилите му тамошни ромеи. Тяхната етническа общност се оглавявала вероятно от севаст Василий Вамбулинос. Допуска се, че този византийски благородник е ктитор на манастира “Св. Харалампий”. В него имало три църкви – една (“Св. Йоан Продромос”=Предтеча) в преддверието му и две (“Св. Архангели”- по-голяма, и “Св. Харалампий”- по-малка), взаимосвързани чрез обща стена с вход, в двора му. Двойният храм бил украсен с великолепна живопис.

Една от най-ценните находки от тази обител е „Меднокована камбана – дар от деспот Алексий Слав, датирана в периода 1211 – 1217 г., тъй като това е най-старата запазена камбана в цяла Европа и най-ранната християнска камбана в света.

С построяването на манастира – най-ранната засега монашеска обител в Мелник, се поставя началото на оформянето на източната половина на крепостта като монашеска зона, малка Света гора в градска среда, в която до края на ХІV в. вече имало четири манастира.

ГР. МЕЛНИК

Свято място за траките, населявали региона на днешния град Мелник е платото “Св. Никола”. През V – VІ в. то било превърнато в крепост. Поради природната му защита не се налагало заобикалянето му с каменни стени. Малко укрепление с характерен за епохата удължен корабовиден план със силно заострено тригонално чело с кула, с ров отпред било издигнато върху хребет в югозападния край на платото, над р. Мелнишка, откъдето се откривала най-широка панорама към непосредствената околност и към поречието на Струма. Мястото се пазело и от порти с по две бойни кули в подножието на крепостта от югозапад, при главния вход, и от югоизток, в м. Ключ. Мощта на крепостта се подсилвала извънредно много от заобикалялите я отвред високи, почти отвесни и недостъпни скали.

През периода 1215-1218г., след като столицата на деспотството на Алекси Слав се мести в град Мелник, крепостта е цялостно преустроена и разширена, като са изградени допълнителни съоръжения. В нея са открити множество сгради – жилищни и стопански, църкви и манастири.

С тази крепост е свързана най-старата и най-голяма християнска църква в Мелник, посветена на Св. Никола.

ГР. МЕЛНИК

Света Богородица Пантанаса се счита за покровителка на тежко болните. Особената енергия на това свещено място е привличала хиляди хора, идващи тук, за да се излекуват. Не е случайно, че сред руините на манастирския комплекс освен стопански сгради и типичните за региона изби, е открита лечебница.

Известно е, че тази обител е функционирала до началото на ХХ век, но и днес хората вярват, че Светицата продължава да помага и изцелява. Църквата „Света Троица“ е малка църква, разположена на живописно възвишение, сред мелнишките мелове и е част от манастирския комплекс „Света Богородица Пантанаса“. Тя е построена през XIIIв. от деспот Слав.

При археологически проучвания са открити четири гроба. В тях, след костен анализ, бе доказано, че са положени телата на Деспот Алексий Слав и семейството му.

ГР. МЕЛНИК

По исторически данни църквата е била семейна на рода Кордопулос. Семейните църкви не са рядкост тук, голяма част от заможните мелничани са имали свои частни храмове, но църквата „Св. Варвара“ е най-голямата подобна обител.

По план тя е трикорабна и триабсидна. Украсата е била с изящна стенопис на мелнишките майстори, за което свидетелстват откритите фрагменти при археологически проучвания.  Претърпяла е няколко преустройства, последните от които са били от епохата на Възраждането.

Днес църквата служи като естествен декор за културни събития и сцена за артистични изяви, заради уникалната акустика.

ГР. МЕЛНИК

Църквата е паметник на културата с национално значение.

Съществува поверие, че патронът на храма – Свети Антоний лекувал душевно болни. Навремето тук са били лекувани психично болните, за което показва запазеният ствол с железни вериги, с които са се връзвали буйстващите. По средата на храма има специална плоча с двуглавия орел на Патриаршията. Такива са поставяли само там, където лечебните свойства са особено силни. Цялата църква е изписана с цветя, херувими, серафими, ангели. Изключително ценен е иконостасът, иконите (особено „Матер Божия“ и „Св. Богородица честнейшую херувим“ от XVIIIв) и стенописите.

И днес в църквата идват хора, за да се помолят и да пречистят съзнанието си от проблемите.

ГР. МЕЛНИК

ГР. МЕЛНИК

Болярската къща в Мелник е уникален паметник на средновековната жилищна архитектура не само в българските земи, но и на Балканите. Запазена в руини, тя е един от трите емблематични паметници в историческия град. Построена в началото на XIIIв., на два етапа от забележителните му владетели – деспот Алексий Слав, от българската царска династия на Асеневци, и деспот Константин Драгаш, свързан родово с царете-Асеневци, сръбските царе – Неманичи и византийските императори-Палеолози.

Болярската къща се състои от няколко сгради и църква, които са били зад каменна ограда с доминанта жилищно-отбранителна кула тип „донжон” с тронна зала и масивна пристройка в живописен стил в челната част, служила за приемна на владетеля. През 1701 г. е построена Часовниковата кула – символ на възрожденския Мелник.

ГР. МЕЛНИК

През Средневековието е представлявала еднокорабна малка сграда, а през годините е била преустроявана и разширявана няколко пъти. През 1756 година тя придобива вида, в който е и до днес, като доказателство за това е надпис върху олтарната стена в източната част на църквата. През 1895 година църквата е била опожарена, но в началото на XX век отново възстановена от Националния институт по паметниците на културата.

В нея се съхраняват уникални икони с изключителна художествена стойност, представляващи уникални образци на зографска школа на Мелник и околните села. Днес църквата е една от малкото действащи църкви в град Мелник.

ГР. МЕЛНИК

Това е най-монументалната възрожденска обществена постройка в града. Откроява се сред запазените турски административни сгради в България с изискания си и елегантен архитектурния образ, в който са изявени местни традиции на жилищната архитектура и ориенталски декоративни мотиви.

Построен в началото на XIXв. за нуждите на валията /областния управител/. Сградата е служела както за работно място, така и за жилище на назначения управител. В началото на ХХв. Сградата е използвана за административни нужди, след това за училище, а след построяване на новото училище, тя е превърната в пансион. Сградата е запазена и до днес.

ГР. МЕЛНИК

В нея е запазен дървен архиерейски трон /единственния в България митрополитски трон от XIX век / с надпис от 1893г. с живописна украса. На облегалото му е изписан ликът на мелнишкия митрополит Александър, управлявал сравнително кратко мелнишката епархия. С изключителна художествена стойност са изографисани запазеният дървен иконостас с изящна резба, с позлатени грифони и с живописни пана, както и дървени седалки покрай стените; олтарът и дървеният таван с възрожденски фрески.

Петър и Павел в Християнството са двама от най-почитаните апостоли, наречени първовърховни за особено ревностна служба на Господ и разпространение на християнската вяра. При археологически разкопки в храма в Мелник, чийто патрон са светците, са намерени частици от мощите на апостолите Петър и Павел.

ГР. МЕЛНИК

Църквата е построена през VI век по времето на император Юстиниан I, като първоначалният патрон на храма е неизвестен. В IV десетилетие на ХIII век църквата е разрушена от земетресение и е обновена от цар Иван Асен II и е посветена на Света Петка Параскева (Българска). Смяната на името се свързва с разпространението в Македония на култа на Света Петка Търновска, след победата на Иван Асен ІІ в Клокотнишката битка в 1230 година.

Църквата преживява няколко земетресения, след което е възстановявана.  Крупнишкото земетресение от 1904 година е поредното, при което храмът рухва и остава в руини повече от век.

През 2016г. църквата възкръсва за пореден път и след пълна реставрация отново посреща хиляди миряни. Стените и тавана са изящно изписани. Владишкият трон и иконостасът са резбовани в традициите на Дебърската художествена школа. А седемте камбани, огласят околността с меден звън.

Храмът е завършен и осветен навръх храмовия празник на 13 октомври от митрополит Серафим Неврокопски.

ГР. МЕЛНИК

С. РОЖЕН, РОЖЕНСКИ МАНАСТИР

До манастира се намира параклис, представляващ двуетажна костница, построена 1597г. и носеща името „Рождество на Св. Йоан Кръстител”. Запазил своята почти непокътната първоначална архитектура и стенописи Роженския манастир е посещаван от много туристи и поклонници от цял свят. На храмовия празник – 8 септември (Малка Богородица), роженските поляни се изпълват с хора, дошли с надежда за изцеление. Той е включен към 100 национални туристически обекта на България.

В непосредствена близост до Роженския манастир се намира църквата “Св. Св. Кирил и Методий”, построена по инициатива на Яне Сандански и в чийто двор се намира гробът му.

Църквата „Свети Георги” в село Златолист е построена 1857 г. Забележителна е със старите си стенописи, изографисани през 1876 г. от зограф Теофил Минов, който по това време е на 11 години. Сред стенописите има особено интересни сюжетни изображения на: Св. Св. Кирил и Методий с легенда, която пояснява, че са български просветители, родени в Солун; “Св. Харалампий побеждаващ чумата”; “Св. Христофор с кучешка глава” и др. В средата на храма, под купола, е разположена мраморна плоча с двуглав орел. Съществуват легенди, че който стъпи на нея, се излекувал от каквото и да е болен. В двора на църквата се намира чинар на около 1300 год. за който също се смята че помага при различни заболявания.

През 90-те години на 20 век храмът е реставриран, а около него е оформен малък манастирски комплекс. През І-та половина на ХХ в. в стаичката на женското отделение е живяла преподобна Стойна, почитана от местното население заради лечителските си и пророчески дарби. Родена на 9 септември 1883 г. в Хазнатар, Серско. На 7 години ослепява. Останала сираче, тя идва в манастира „Свети Георги”, с. Златолист и остава да живее там до смъртта си – 22 декември 1933г. Животът й минава в пост и молитви. Известна е с това, че е помагала на хората в болeстите им. И днес, години след смъртта й, местните хора и туристите разказват за чудесата, които се случват по тези земи.

ГР. МЕЛНИК

Църквата „Св. Никола е била най-голямата и представителна, като се допуска, че е замислена и построена като извънградска резиденция на епископията в съседния град Сандански в смутните времена на зачестилите при Юстиниан Велики опустошителни славянски нашествия. Скътана на по- сигурно място, сред охраняваните от природата и крепостта скали в полите на Пирин, тя е играла важна роля в религиозния живот на оттеглилото се към планината местно население, а също и на новите заселници в региона, които трябвало да приемат християнството.

Късноантична църква е изпълнявала функциите на митрополитска църква до началото на XXв., след което митрополитския трон е преместен в църквата „Свети Николай Чудотворец“.

ГР. МЕЛНИК

Образували са се преди 4-5 милиона години в днешната Санданско-Петричка котловина, където имало обширно плитко езеро. По дъното му са се утаили глинесто-песъчливи материали. По-късно, с издигането на планините Пирин, Беласица и Огражден, езерните води се оттекли на юг. В осушената котловина започнали да се отлагат скални материали, свличани от планинските реки и потоци. Върху езерните пясъчни утайки се образувала дебела наносна покривка около 500-600 метра, от слабо споени червеникави конгломерати. Точно в тези скални маси временно течащите води изорали дълбоките ровини и долове и изваяли най-разнообразни фигури – днешните Мелнишки пирамиди.

Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност през 1960 година.

Екопътеки:

·         Мелник – църква „Свети Никола” – Деспотславова крепост – църква „Света Богородица Спилеотиса”

·         Рожен – Роженски манастир – Златолист

·         Мелник – Златолист

В началото на ХІІІ в. (1215г.) Мелник се привръща в столица на независимото феодално княжество на Деспот Алексий Слав. Това е времето, в което градът преживява първия си голям икономически и културен подем. Руините от крепостта на деспота, както и някои храмове, изградени или обновени по негово време, могат да се видят и днес на хълма „Св. Никола” над Мелник.

Поради граничното разположение на град Мелник между България и Византия, неговият суверенитет се променял често и той бил част от териториите на България, Византия, Никейската империя и Сърбия. Най-значимият паметник от това време е Болярската къща – най-голямата частично запазена средновековна къща в България.

Втория си икономически подем градът преживява през ХVІІІ-ХІХв., когато започва развитието на вино- и тютюнопроизводството. Мелнишкото вино било изнасяно по цяла Европа, основно в Англия и Австрия. По това време Мелник бил многолюден, като в него имало над 70 църкви, три мъжки училища и едно женско, а в околността действали четири манастира. Мелник бил известен и с богата си библиотека.

През втората половина на ХІХв. градът започнал да запада, като през 1912 г. се присъединил към пределите на свободна България, макар и опожарен, благодарение на четата на Яне Сандански.

През 1964 г. Мелник е обявен за град-музей и архитектурен резерват с международно значение.

Сандански е популярен балнео и СПА център – в района има над 80 извора с температура, варираща от 42 до 81°С. Минералната вода е с ниска минерализация и богат химически състав и успешно се използва при лечението и профилактиката на редица заболявания на дихателните пътища, артро-ревматизъм, опорно-двигателната система, периферната нервна система и др.

Специфичните природно-географски и климатични особености на град Сандански, както и наличието на минерални извори, са причината той да е бил населяван от хилядолетия (ІІ хилядолетие пр. Хр.). Днешният град е построен върху множество антични пластове.

По времето на римската епоха тези земи били населявани от тракийското племе меди, от което произхожда великият вожд Спартак. Със своята сила, храброст и стремеж към справедливост, той се превърнал в предводител на най-голямото робско въстание в Римската империя.

През същата епоха Сандански се превърнал и в най-значимия раннохристиянски център в региона. Свидетелство за това е богатото му археологическото наследство, съхранявано от Археологически музей – Сандански. Музеят е построен ин-сито, върху руините на Базиликата на епископ Йоан (ІVв) и е един от малкото по рода си. На територията на града се намират и запазена част от античния град – Раннохристиянски комплекс (ІV-VI в), както и Епископската базилика (ІV-VI в.) – най-представителният и значим паметник на раннохристиянското изкуство в региона.

По-късно (VІ-VІІв.) светците безсребреници Козма и Дамян, се заселили на това място, като помагали на болните чрез лечебната сила на минералната вода, климата и християнската вяра. Мястото на древната им лечебница днес е известно като извор  „Мирото”, а за свой дом те избрали малък манастир, който в наши дни носи тяхното име – „Св. св. безсребреници Козма и Дамян”. В тяхна чест селището било наречено „Свети Врач” – свети лечители.

Големите размествания на европейските племена към края на VІ и началото на VІІ век слагат край на разцвета на древния Сандански. Едва в началото на ХХ век селцето Свети Врач започва своя нов икономически и културен възход, на който сме свидетели днес. През 1929 г. Свети Врач е обявен за град, а през 1947 г е преименуван на Сандански – в чест на българския революционер и воевода Яне Сандански. Оттогава насам Сандански продължава древната традиция да се използват местните природни ресурси, и в съчетание с модерните технологии и новото знание, да помага на хората, страдащи от различни заболявания.

Паркът е създаден през 1962 год. като площта му е над 40 000 ха. На територията му попадат два природни резервата – „Баюви дупки – Джинджирица”, един от най-старите в България (1934 г.), и „Юлен”, обявен за такъв през 1994 г. През 1977 г. НП „Пирин” е обявен за биосферен резерват по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.

НП „Пирин” се характеризира с разнообразна горска растителност – черна, бяла мура, клек. Билните части на планината са заети от алпийски пасища. Сред тревните видове особено характерни са еделвайсът, пиринският чай, божурът, омайничето, игликата и други. Животинският свят е представен от, диви кози, диви свине, сърни, мечки, вълци и др. От влечугите се срещат усойница, пепелянка и някои видове смокове. От птиците са характерни глухарят, скалолазката, алпийската гарга, снежната чинка, алпийският бързолет, балканска чучулига, див гълъб и др. В езерата и реките се въди балканска пъстърва.

На територията на парка са обявени и някои природни забележителности: водопадите Демянишки скок, Юленски скок и Бъндеришки скок, осем вековни дървета – Байкушевата мура, три черни мури, три бели мури и един бял бор.

Пешеходни маршрути с изходен пункт община Сандански:

·         Хижа „Яне Сандански” – хижа „Беговица” – Беговишко (Кукленско) езеро – еднодневен преход;

·         Хижа „Яне Сандански” – заслон „Спано поле” – еднодневен преход;

·         Хижа „Беговица” – върховете „Куклите” и „Зъбът” – хижа „Пирин” – село Рожен – тридневен преход;

·         Хижа „Яне Сандански” – хижа „Беговица” – заслон „Тевно езеро”;

·         Заслон „Спано поле” – Винарска порта – заслон „Тевно езеро”;

·         Заслон „Спано поле” – хижа Беговица – хижа Пирин;

·         Хижа „Пирин” – хижа „Малина” – хижа „Папазчаир”.

Маршрути за велотуризъм:

·         Дебрене – Бождово – Джигурово – Дебрене;

·         Петрово – Голешово – Момина поляна;

·         Горно Спанчево – Бельово – Храсна – Калиманци – Катунци;

·         Мелник – Роженски манастир – Златолист – Катунци;

·         Рожен – Любовище – Кашина;

·         Кърланово – Сугарево – Пирин;

·         Златолист – Роженски манастир.

Чешмата се намира се на площада на селото. Вечните слова на Иван Вазов са изписани на паметна плоча на предната и фасада.

„Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

и твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх“

СЛАВЯНКА ПЛАНИНА

Биосферен резерват „Али ботуш“ е разположен в планината Славянка (известна като Али ботуш) с най-висок връх – Гоцев връх (2212 м.).

Уникалността на планината се дължи изключително на нейното растително богатство. Въпреки карстовия си характер и безводност почти през цялата година, тя представлява истинска цветна градина. Това е поводът да бъда  наричана също и Китка планина. “Али ботуш“ е обявен за резерват през 1977 г. и е включен в списъка на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО.  Целта е била да се запазят уникални реликтни гори от черна мура, черен бор, борисова ела, богат растителен и животински свят с множество редки и застрашени растителни и животински видове. Разширяван неколкократно, в момента общата му площ е 1628 ха. В резервата се намира и най-голямото находище на черна мура на Балканския полуостров. Поради уникалната си геология и климат, районът е съвременен център за формиране на нови видове растителни съобщества, богат на ендемични и редки растения. Животинският свят също е много интересен и разнообразен, представен главно от средиземноморски и субсредиземноморски видове. Славянка е едно от най-важните орнитологични места в страната.

Пешеходни маршрути:

·         Петрово – хижа „Извора“ – местност „Ливада“ – Гоцев връх – хижа „Извора“

·         Петрово – Голешово – хижа „Славянка“ – Парил – Гоце Делчев

Местна легенда разказва за името на водопада. По време на Турското робство млад пламенен монах, последовател на Иван Рилски, увличал местното население. Той се противопоставял на турската гнет и зовял към неподчинение и бунт. Подтикван от гръцкото духовенство, турския каймакамин на Мелнишката кааза решил да унищожи размирния духовник, като обявил 5000 златни лири за главата му. Гутевите съгледвачи научили за покушение срещу попа и го уведомили. В една тъмна нощ той натоварил багажа си и изчезнал сред непроходимите дебри на планината. За бивак избрал прекрасен кът край буйна планинска река с бистри като сълза води и голям водопад, чиито води падали с необуздана сила и огласявали с грозен грохот околността. Там божият служител си направил малка колиба, а на близката поляна засадил ръж и картофи. Не забравил и делото си и обхождал съмишлениците си, пръснати по околните села.

Но ето че настъпила фаталната вечер, когато измореният от скитания поп, се прибрал в своята колиба за заслужена почивка. На сутринта била насрочена среща с околните села за съгласуване на усилията в борбата срещу тирана. Намерила се обаче една предателска душа и в първия си сън монахът бил заловен, вързан и отведен над скалите на водопада. Там той бил обезглавен, а тялото му – хвърлено в дълбоките вирове. На сутринта съмишлениците му намерили само неговата килимявка.

До извора се стига като се премине през кът за отдих и почивка,  представляващ заслон с дървени пейки и маси, скара и люлки за децата.

В легендата за Змейова дупка се разказва, че там някога живял страшен змей, който всяка вечер отлитал при своята любима Каля – най–красивата девойка от селото. За да се отърве от него, един ден майката на девойката сварила отровно биле и го изсипала върху Каля. Змеят се налютил, загърмяло, затрещяло, изсипал се пороен дъжд и реката придошла. В това време Каля била за вода на реката и била повлечена от нея. Тогава змеят се превърнал в голям бор, израснал в средата на реката, Каля се хванала за него и изчезнали заедно.

Село Дебрене е разположено в западните разклонения на Пирин, на надморска височина около 500 м. През землището на селото тече Бождовска река. В селото са запазени възрожденски къщи от типа родопска със силно влияние на огражденско-малешевската къща, от които 17 на паметници на културата.