с. Катунци, община Сандански
Директор: Павлина Михова
0885395761
ou_katunci@abv.bg

Училището е открито през 1931 г. с тържествен водосвет в малка частна къща,тип „Шарон”,която е собственост на Атанас Крушовалията. Отначало учениците са били – 15 и са обучавани от учителя Димитър Димитров от село Хърсово.
По-късно през 1934 год за училище е била наета къщата на Илия Куков. Поради нарастване броя на учениците през 1943 год. се разкрива прогимназия V-VІІІ клас с директор г-жа Катя Петкова/д-р Стоянова/,която е работила и като учителка.
Новата сграда на училището се открива през 1954 год. със светли и просторни класни стаи. За построяване на сградата населението на село Катунци,учители и възпитаници са дали хиляди трудови дни и непосилен труд.
През 1956 година поради доброто икономическо развитие на селото се открива и горен курс – ІХ- ХІ клас.Това е голяма придобивка за селото и района,който тогава се е състоял от 16 села,наброяващи 17 хиляди жители.
От откриването на учебното заведение до днес са получили свидетелство за зрелост – 1780 ученика, а 2400 ученика са завършили основно образование.
През различните периоди на училището са работили около 300 учители,обучени са поколения след поколения ученици,които малко или много са участвували в написването на неговата история.
Поради демографската криза обаче, през 2000 година училището бе преобразувано от средно в основно.
За съжаление трябва да споделя,че основен ремонт на училищната сграда не е правен от 20 години,само текущи освежителни дейности с финансови средства,както от общината,така и с труда на родители и учители.Фасадата на училищната сграда не е боядисвана много отдавна и вече се руши.Дограмата в учебните стаи и кабинети е много остаряла и е крайно наложително да бъде подменена.
Училище „Христо Ботев” е с богати традиции, през 2006 година се навършиха 75 години от неговото създаване. Юбилеят се чества с богата литературно-музикална програма с участие на ученици,учители и персонал.
Фактът,че учебното заведение съществува толкова време,говори,че то е необходимо и има своето заслужено място в селото и района,в който живеем!