Моят род, моето родно място

Конкурсът ме заинтригува с това, че мога да разкажа за моя род. Обичам разговорите  с възрастните хора, защото те  стоплят душата ми и ме правят истински щастлива. Когато разговарям с дядо ми, той ми разказва как са живеели преди години, а аз оставам впечатлена от интересните истории за моите корени. Моят призив е да се запазят традициите и да успея да предам късче от тях на децата си и поколенията след тях.

Село Ковачево, намиращо се в община Сандански, е едно от най-старите села в Европа. Установено е от направените преди 50 години разкопки. Не се знае кой е първият, човек заселил  се там. Имало е много ковачи, заради сгурията, която е имало, богата на желязо, преработваща се в Кремиковци, по време на 60-те години и по това се съди, че е именно едно от най-древните селища.  Името изхожда от големия брой ковачи, добиващи желязо, но не се знае откъде е идвала рудата.

Дядо ми е от рода „Кафтанови“. „Кафтан“ означава скъпа дреха, изработена от сатен или кадифе. Прапрадядо ми – Димитър Кафтанов е бил поп на селото, а неговата съпруга – Яна Кафтанова – домакиня. Прадядото на дядо ми – Иван бил овчар в планината, живял до 115 години, прехранвайки семейството си с около 500 овце. Моят прадядо е имал две дъщери и трима синове, един от които е баща на дядо ми. Неговото име е Борис Кафтанов и е имал шест деца, като моят дядо е четвъртото дете в семейството. Заедно със съпругата си  Мария Кафтанова се занимавали със земеделие.

Дядо ми – Димитър Кафтанов – младши, роден през 1947 г., завършва основното си образование в местното училище в село Ковачево, което е било средищно за децата от съседните села – Горно Спанчево, Храсна и Бельово. След това продължава образованието си в Селскостопански техникум в град Ихтиман. Завършвайки образованието си, продължава да работи като бригадир в село Ново Делчево и до днес.

Причината да се заселят в Ново Делчево е пропадането на земни пластове в Ковачево, което води до забрана  на ново строителство. Започва голямото заселване на всички жители в близките райони – село Катунци, село Ново Делчево и град Сандански. Поради тази причина семейството на дядо ми се заселва в Ново Делчево.

В село Ковачево жителите предимно били християни. То е известно с много църкви и параклиси, като някои са действащи и до днес. Най-древният манастир се намира на 5 км. извън селото, името му е „Света Богородица“, а преди Османското владичество е имало монаси. Манастирът бива опожарен. Носи се легенда, че само една от иконите остава невредима и я занасят  в Роженския манастир „Рождество Богородично“, но след възстановяването на манастира, иконата се върнала сама в манастира на селото. По време на пожара монасите избягват в  местността „Тъмни дол“ и се вкаменяват. В днешни дни това на  място има висока пясъчна пирамида във формата на стъбло на дърво, а на върха стои голям камък. Легендата гласи, че това са вкаменените монаси. Всяка година на празника „Успение Богородично“ се провежда голям двудневен събор, на който присъствам аз със семейството ми.

Друга действаща църква в селото е „Свети Атанас“. Построена е преди повече от 200 години. Към нея е имало и килийно училище. В тази църква е служил прапрадядо ми.  На празника Атанасовден се прави курбан за здраве, като специфичното е, че животното трябва да бъде крава или теле. Удоволствие за мен и семейството ми  е да сме част и от това.

Не по-малко въздействаща е и историята на следващата действаща църква, намираща се с центъра на селото, която също носи името „Света Богородица“. На „Възкресение Христово“ се провежда служба, а интересното е, че в петък след Великден, се прави служба за „изпращане“ на Великден. Ходи се с погача и червени яйца.

На 1 км. западно от селото, се намира параклисът „Свети Димитър“. На храмовия празник също се прави курбан за здраве и се организира търг както на този празник, така и на всички останали. Събраните средства се оползотворяват за поддръжка на църквите.

В параклиса има една скала, от която излиза вода, изключително полезна за здравето и най- вече за очите. И тук ще разкажа вълнуваща история, свързана с моя род. По-голямата  сестра на дядо ми – Яна Кафтанова – младша,  на детска възраст получава изкривяване на устата. Заедно с майка си отиват да преспят в манастира, а на сутринта устата била както преди и тя отново е могла да говори.

Не ми се иска да пропусна нито параклис в селото. „Свети Георги“ се намира в самото начало. Знам още, че в селото е имало и други параклиси, които заради пропадането му са се срутили и не съществуват днес – „Свети Никола“, „Свети Тодор“ и „Свети Илия“.

Това са само част от нещата, които исках да разкажа. По- важно в случая е моето послание към всички- да помнят и пазят корените си и родните си места, защото няма по-голяма сила от традициите в бащиното огнище!

Яница Георгиева Кафтанова

ЗПГ “Климент Тимирязев”- гр.Сандански, VIII ^Д клас